автор: Platonika

Вкорениха се страшно ръцете ми,
поникнали в теб като плевели.
Натрових с горчилка небцето си -
да свикне с твойте постели.

С обич пренесох през прага си
твоята сива протяжност.
Още ли страдаш от вещици?
Вече смърдят и са стари...

Хвърли ли мръсните черги?
Вкъщи донесоха кърлежи.
В нишките хапят се бягства,
влачат след себе си мърши.

Плюейки укорно сенките,
дълго красили портала ми,
искам да дишаш. Разбирам те.
Знам, че приличам на мама.

Знам - обожаваш косите ми,
плъзнали в твоята стая.
Ти си ми брат. И си истински.
Аз съм сестра и не мразя,

когато изтръгваш ръцете ми
от твоите сънища нощем.
Те са кръвните плевели,
разсичащи рязко посоките.

Но днес тези саби са моите.
Нека до смърт те целувам.
Искам те. Искам покоя ти.
Лесно го взех. И си тръгвам.