автор: Danielita

По iar

Ще те чакам под кривата круша.
Много от нас ще са там.
Дано някой поне ни изслуша
и да посочи "Натам!"

Не са преродени ни Левски, ни Ботев,
а Странджата в кръчмата прави пари.
Че мил ни е все още живота,
не знаем къде и с кого да вървим.

Опитахме бизнес, чужбина, наука,
в панела квартирант заживя.
Домати посяхме и там, че и тука,
не вързаха нийде на тази земя.

Совалка изстрелваме всеки петък.
Не на Луната, на Марс ще вървим,
а боси и гладни хлапета
в палатките пак ще приспим.

Ще ви чакам под кривата круша.
Приятели мои, дългът ни зове!
И вярвам, че някой ще ни изслуша
и от пустинята изведе.