автор: chocolate

Била съм и с други като теб,
уж за по едно питие.
В това, което така невинно предлагаш -
и представа си нямаш – какво коварство дреме.
Знам, погледът ми е обсебващ. И вината ще е в мен...
Но последствията... – ще си ги делим. И няма да е честно.

И когато мисълта за секс с мен тотално те обсеби
и тръгнеш да си пренареждаш потребностите,
и започнеш да ме слагаш все по-напред,
а все по-назад – себе си,
сигурно ще си помисля – какво пък -
нека по трудният начин да е;
лесният – разглезва.
Кръговете на Ада – ще ги минем и деветте.
Но първо – приказката да си изживеем... онези три дена...

И когато, уж случайно, се срещнем,
и аз ти обещая небе, а ти нещо далеч по-земно,
и тръгнем заедно към хоризонта, където те ще се слеят -
никой няма да знае – докъде ще е.
И за връщане обратно – никой няма да се сети да спомене...

И когато намерим морето и потънем в безвремието му,
май и двамата ще забравим, че щеше да е среща за една вечер.
И после няма да са утеха нито стиховете, нито питиетата.
И нито покаянията ще помогнат,
нито поръсването на главата с пепел...

Знаеш ли, Деветият кръг не е последен.
Но понякога по-страшното е да не умреш.
Хлъзгави тротоари, като клишета, ще се подреждат ден след ден;
тегнещата безкрайност на вечерите бавно ще те обсебва...

... Ще се срещнем... Но не за секс.
Това, което ни е нужно, и на двамата -
в тази игра няма да го намерим.
Това, от което бягаме, няма да ни спре,
но повторението му – ще успее.
А някак си не ми се иска
точно ти да си ми поредният, по който съм се увлекла.
Не ми се иска и да си последният...

Та, допий си питието, човек, и не се разнежвай.
Била съм и с други като теб...
Проблемът на проблемните решения е,
че са проблемни.
Излишно е животът да те бие излишно през лицето;
по-добре си остани с копнежите по мен -
зад мен е бездната...
__________