автор: papacot

Колко кръв сам си изпил досега, без да смяташ невинно пролятата?
Аз съм подготвен за този въпрос, “много!” – виквам през зъбите блеснали.
Как ще накараш и в гроб да те люби жената на твоя приятел?
Тук се замислям за миг, но уверено реввам – “пословично лесно е!”

Колко вдовици остави сами да закърмват немили вампирчета?
“Много!” – подскачам в екстаз и съм сигурен, днес ще спечеля наградата.
С моя ум, с моята съвест и Бог на шега в моя свят ги запримчих.
С моя скок, този път дълго трениран, успях да прескоча оградата.

“Ставаш”, ми казват, “От днес си един от достойните наши пазители!”
“Ето ти нож и метла, пистолет, униформа и малко позлата”.
Храмът на чистите помисли вече е моя работна обител.
Вече без кръв ще се храня и имам редовна законна заплата.