Нямам непрочетени писма.
Имам теб,
поне насън, понякога наяве
и белези от твоята ръка,
и думите, които ти забрави.
От капките на въпроси
сутрешни
ти се пазиш с едното отсъствие.
Във водата нагазваме боси,
и светът за нас е безчувствие.
Делят ни километри уж само.
А всъщност
е много повече - всяка тишина.
Слушам говора ти сутрин рано
и запечатвам го
във непрочетени писма.