автор: persian

Българийо,Родино мила,
прекрасна,слънчева земя!
Къде загуби свойта сила,
защо гласът ти занемя?

Защо утробата ти ражда
с такава неотклонна мощ
ту свят човек,ту гений лош,
ту бясна кукувича прежда?

В най тежкото за тебе време
успя честта си да спасиш
и робското жестоко бреме
в кошмарен сън ти да проспиш.

Защо когато си свободна
сънят кошмарен продължи,
изпълнен с гадостни лъжи
във името на чест народна?

Защо остави се Родино,
с вериги да те вържат пак?
Защо превърна се покорно
в слугиня на невеж тъпак?

Защо,нима си ти виновна,
нима обречена си на беди,
нима скръбта така те победи,
че вля в сърце ти кръв отровна?

Защо в светата си наивност
на лъжебрат се довери,
а той за сляпата ти вярност
със глад и мъки те дари?

И питам се сега,когато
омръзна ти да си в хомот,
ще бъдеш ли като робот
оплетен във властта на злото?

Ще можеш ли да устоиш,
макар жестоко да боли,
под напора на сили зли?
Или отново ще заспиш?

Ще можеш ли за сетен път
да тръгнеш със измъчена снага
натам,където тръгнал е светът,
но не във бъдно време,а сега?