автор: ossichka

...в душата открехнат оставих...
Може би нарочно,
а може би забравих че освен светлината нахлува и мрака
И сега уморено остава да чакам
Да чакам.
А кога съм била търпелива?
Почти равнозначно да бъда страхлива
Наслагвам очакване,съмнения,страсти
и после разнищвам се бавно,на части...
И търся същността си...
Слой след слой свалям
Поглеждам учудено-и после-забравям...
И търся началото...
А може би края.
И пак осъзнавам,че нищо не зная.