автор: anych

Да те прегърна искам за последно
преди да си отидеш отведнъж;
глава на рамото ти да облегна
и пак да ме обичаш, като мъж...

За Теб усещането да ме топли,
и да осмисля всеки миг живот,
дори след тебе да отеква вопъл
и горчив да бъде всеки плод.

Поискай ме да бъда твоя само,
сега, на теб отдадена без край.
Да помня тази близост между двама
и мъничкото наше кътче Рай.

Че истинско е всичко ще повярвам,
за да покълне щастие във мен,
макар и кратко и недостоверно,
да бъде миг във вечност прероден.

В любовен танц душите си да слеем,
забравили за утре, вчера, днес.
А после - само болката да тлее,
и да угасва бавно, като свещ...

Животът като пясък се изнизва
измежду пръстите ми час след час...
Да уловя една прашинка искам
и тя да носи спомена за нас...