Гледам очите ти, това е стара рецепта.
И виждам тъга и умора, а това е балада!
Морето е твърде далече за да ме утеши...
А ти, а ти...се рееш в самота.
Сещам повей от изгубена душа.
Някой, някога те е имал...
Някой, някога си загубила без вина...
И Слънцето залязва, и Луната си отива,
когато Времето заповяда от своя престол.
Има пътеки, но има и Пътища!
Едното е обвито в мъгла и потайност,
а другото е светлина и много смелост.
Рибите живеят и се радват на дълбините!
Те знаят, те са мъдри и по-стари от мрежите...
Откъсни котвите и лодката ще поеме по ватъра.
Очите ти казват всичко и така трябва да е!
Косите ти са мрежата за мен...
а аз съм тих и наблюдаващ като Фар...