автор: alisa

Море да бъдеш, да ти отива
припряна нежност.
И късно някой да те завива
с рибарски мрежи.

Да се настигаш. В потънал кораб
да си на руля.
Къде отиваш? Къде нагоре?
Беснее буря.

Ех, гняв небесен. Човече жалко
със тънка кожа,
до хоризонта остава малко.
Но...е възможен.

Зловещо скърца и пука нещо.
Виж такелажа.
И да е бездна – мълчи отсреща.
Какво да каже?

Не питай мене. За прошка – горе!
Със бяс човешки...
Красива мерзост на грозен корен.
И... моя грешка...