автор: milcho

или «Песен бяла»

Морето Черно не шуми така,
по черна от катран е пяната,
търся по пясъка следите и ръка,
която да ми подаде с вино каната.

Къде остана онзи светъл бриз,
който напълваше платанта вечер,
а сутрин кофа сребърен сафрид,
доплуваше към мене отдалече.

Сега души ме сухо и ерзац,
и глътка въздух само ми остана,
мирно стоя на оня черен плац,
и ме облива дива черна пяна.

Какво да ти добавя на раздяла,
с „Туй то” - сърцето ми отмъкна,
за тебе песен ще запея, бяла,
а другото… ще им го върна, тъпкано.

Милчо КИРИЛОВ

Прага, 2009-07-05, 12:35 СЕТ
Какво да ти добавя на раздяла…