автор: Remembrance

И когато жената изплака
с вулкана изригна пресъхналата същност,
и в жарта на умираща планета
недрата разляха вкаменелости по плътност.
Жената се свлече бездиханна. Тялото й се съедини с гънките на земята, топлината го прегърна и свърза с потоците енергия, извиращи из дълбините й.

Земните духове поеха ръцете на освободената й душа и запрепускаха из същината на кълбото. Минаха покрай хиляди водни течения, смлени спомени от древни градове, стари тела и вплетени в цялата тази мрежа на човешка остатъчност живи същества, преобръщащи смъртността в плодородност.
Времената се сменяха пред очите й с всеки слой. Царете бяха воювали, поетите - възпявали, художниците - обрисували, сатириците - осмивали... А през това време Земята беше разтърсвана от унижението на заплюващи я непукисти, беше избликвала в гняв, когато я нагрубяваха и насилваха, беше изплаквала, когато заравяха в кората й загубени надежди и крехки животи. Миналото се вкопчи с пълна сила в душата на жената и чрез него Земята се опита да й предаде посланието си. Всичко това беше останало назад, то не съществуваше вече, при все че бе оставило своите следи и наследство, но сега – всичко зависеше от онези, които разравяха плътта й и я белязваха с отпечатъците си. Тайната на оцеляването държаха осъзнатите и виждащите.

Потъването в дълбините продължи. Пръстта и скалите постепенно започнаха да променят състава си, докато накрая душата попадна в ослепителни огньове. Духовете излетяха нагоре в нетърпимостта си към горещината, а на тяхно място я поеха демоните. Те не се плашеха от нестихващите пламъци. С присмех в деформираните си очи и с голяма доза настървение, те я разведоха из скритата ярост на планетата. Смисълът на обхода като че ли остана далеч от проумяване. За да не забрави коя е, душата на жената се опита да си припомни чудните пейзажи, океаните и небесата, което доведе само до подигравка от страна на демоните. А мъката й по причиненото от човешките изстъпления и кощунства ги доведе до явна еуфория. Всичко ще изгори така или иначе – гъргореха и съскаха те.

Душата се сви в болката си. Ноктите на адските същества дращеха, пронизваха и разкъсваха последните оцелели нишки на жизненост в нея.

В безпомощността си тя изкрещя.

Земята се смили. С дъха си изхвърли демоните надалеч и грабна душата на жената. В изблик на изригващ вулкан я върна на повърхността и я отнесе при тялото й с вятъра.

Когато отвори очите си, жената видя летящи около нея водни същества. Те носеха от синята шир и отмиха натрупаната й гнет.

Небето я утеши с поклона си в робата на залеза.

А утрото тепърва предстоеше.