Дали приказна фея при мен дойде
или зла вещица от нейде ме прокле.
За добро или лошо... не знам,
но мислите ми са все още там!
Помня лунният лик отразен
във покоя от сенки на меки вълни.
Помня релефното езерно огледало
с рамка от сънуващи нощни скали,
малкото корабче с много бели палтна,
флиртуващо с ласката на притаената мъгла.
Аз, невярваща че не е сън -мълчах,
заслушана в дишането на заспалите птици,
впита в тайнството на съблазняващия вятър.
А очите ми непохватно опипваха мекотата
и се плъзгаха по всяка останала капка,
целуващи доверчиво на обаците топлината.
А после със мелодията на стар ритъм
по палубата леко затанцувах,
разливаща се във останалите фигури
забравила къде съм и непитаща.
И още в мен е езерното чудо.
Звездите в полунощ каляска ми изпращат.
И аз не знам вълшебство ли е. Будна съм.
Все още случват се при мене чудесата.