Зноен летен ден.
В горската прохлада
потопих се аз.
Образуват ветрило
в короните
на вековни дървета
слънчеви лъчи.
По горската пътечка
стигам поляна
с пъстроцветни цветя,
венец си плета,
щастливо тичам сред тях,
а после лягам,
със затворени очи.
Слушам звуците
на пеперуди крила,
на земна пчела,
на щурчето песента.
Наслаждавам се
на този приказен миг.