автор: yulianaiseva

По дяволите често ме изпращаш.
Не ми е чужд по име Велиал,
но мрака му все още не заплашва,
макар, че Ева-влюбен е държал,
и изкусявал в ангелското царство,
преди да падне в тъмното небе.
Графинята, останала без графство,
навярно умъртвена-без сърце.
Във гените ми, може би, го има,
убитото-наследствена черта,
по него жъне тихо адска зима-
от първата, греховната жена.
И туку ли, за миг да я надскоча
прелитайки над Евата във мен,
ти дяволите черни ми посочи,
и паднах...върху залеза на ден.