автор: Angela

Оплетох паяжина невъзможна,
в която, като палаво дете,
преплитах бури с ветрове тревожни
и огън с биенето на сърце.

Втъкавах ласки и прегръдки бързи,
пустини жадни и самотни дни,
усмихнати очи, горчиви сълзи,
порои, ручеи от страх, вълни...

С любов и нежност всяка нишка дърпах,
усуквах слънчеви лъчи по пладне.
С надежда паяжината завърших.
Сега ще чакам в нея да попаднеш.