автор: pisanici_com

И аз съм тук, държа да отбележиш в протокола.
Отлично ти отивам на чаршафите,
една такава рошава, безгримова и гола,
но без лице, без име и без начини…

И ти си тук, почти сме съвместими…
Наричат ни семейство, неподписано.
И колко пъти „ДА” необходими
превръщат съществуващото в истинско?!

Ръцете ми са груби за бижутата,
с които сътворяват себевричане
и сещам се за приказката с крушата,
според, която нямам право на обичане…

Но ти отбележи ме в протокола,
че бях до теб и тихо те целунах.
Във черното на чаша с топла кола
газирани балончета потъват…

Така стоят нещата, обич моя -
Затваряме очи и сме щастливи!
Преди да ти принадлежа съм своя,
и сътворяваме дъги, но твърде криви…