автор: alipieva

/ метафорично/
Не бях сънувала това море
и никога не бях го мислила,
обаче, то пък от къде се взе
и във деня ми се разплиска!
Горещо, тихо и лазурно,
окъпа мойте брегове,
а после стана страстно, бурно
и във прегръдките ме взе.
А аз удавник предреше`н,
предадох му се на вълните.
И всеки следващ Божи ден,
потъвах кротко в дълбините.
Загубих почва под краката,
спасителния пояс го забравих,
нагълтах се смирено със водата
и май...в морето се удавих...
Но разумът ми в миг, като делфин,
дойде навреме и спасих се.
Морето вече спомен е за мен
и само стихове за него пиша.
ЛЮБoff