автор: purko59

На Сашо Серафимов

Благодари на Бога и за този ден.
Постла си празното легло и тихичко залезе.
В съня си виждаше нестихващи коне
и върхове, които недостигнати изчезват.

А времето изтичаше като отприщена река –
без брод, без мисъл и без чувства.
Събуди се и върху разнищения сал
с несбъднатите си мечти закуси.

Далече някъде се виждаше брега,
лудуваше безгрижен вятър,
слънцето се покачи високо и се спря,
огледа се и клюмна към реката.

Протегна двете си ръце да го спаси,
катурна се от сала и потъна…
Слънцето се пръсна на звезди.
Звездите се прегърнаха и съмна.

Утихна страшната река и плисна
усмивката си в слънчеви вълни.
Разказах ви самата истина,
с очите си видях, потръпнах
и деня благослових.