Не ме питай защо...
Оставам. Добре ми е тук. И е тихо...
Крада си вятър. Идвам в съня ти.
Докато разлисти днешният смисъл,
нежност ми трябва,
малко от дъха ти.
Не ме питай, защо...
Така се захласнах.
Чакам те,
и без да идваш.
Мога дълго, много дълго
да те вярвам.
Лудостта е бримка,
в животът - кълбо от сиво.
Отделя ми светлите нишки.
По тях ти сплитам черешово одеало.
Видях те, знам, не те измислих.
Логично е. Среща - на другият бряг във другият свят.
Ако няма ги... Спри ме на другата гара.