автор: karma64

Изпълзя като гущер от храста
И на припек застана до мен
Аз замаян а ти пък съгласна
Да останем на времето в плен

Поогледах скалистата местност
Поотърках очите с ръце
В този сън аз къде ли се вмествам
Май съм пленник на твойто сърце

А в гърдите ти някак е тясно
Няма място за моя олтар
Като пленник се чувствам ужасно
Аз съм свикнал да бъда див звяр

Прекосявах света на посоки
Покорявах милиони сърца
Духна вятъра в грешна посока
В твойта клетка живея сега

Няма въздух и няма простор
И за звяра е сякаш позор
Този сън се превръща в кошмар
Не съм коте та аз съм си звяр