Бавно топи се нощта -
като бучица лед в недопито уиски,
изсветлява навън
и си тръгва нощта,
бавно, но много истински.
Мълчанието ляга между нас
като пресен гроб на убито доверие,
вече ти си си ти,
аз съм си аз - погребваме бившето ние...
Свели глави
- последна почит към мъртвия,
тръгваме - всеки нанякъде.
Бавно след двама ни
като сянка върви
и ни замеря със спомени вятъра.
Бавно топи се нощта -
бучица лед
в изветряло уиски.
Изсветлява навън
и се ражда денят -
бавно,
но много истински.