За светулки жадува нощта,
ослепяла съвсем без звездите.
Нарисувано свети луна
и наднича безсънно в очите.
За потоци жадува гората,
оглушала без крехкия ромон.
Без пътеки се стеле земята
и забравени стъпки се ронят.
В тази нощ си пресъхнал от жажда
и в очите ти капе тъга -
като страст в теб узрях. И се раждам.
Ала как се прегръща мечта?