автор: Narwal

Отново настъпи нощта. И отново влюбените оставаха насаме с мислите си. Но този път мислите бяха тежки. Защо винаги, когато щастието ти е на една ръка разстояние, целият свят се опитва да ти попречи да го стигнеш? Защо винаги влюбените пречат на “разумните хора”? Какви са тези закони, които не позволяват развихрянето на тези красиви чувства? Такива мисли биеха като камбани в главата на Ласкарина.
Георги стоеше безмълвен в мрачната каюта на “Агамемнон”. До него полустопена свещ гореше и му показваше мрачните очертания на малкото сламено легло, където му бе писано да прекара последната нощ на този кораб. Мислите му също летяха извън него. Той дори не бе забелязал какво стана през изминалия ден. Мисълта за трибунала, заседателите, омразата и ....присъдата сякаш изобщо не го вълнуваше. Всичко това не се отнасяше до него. Той беше там ... при нея. При най-красивата морска нимфа. При онази приказна фея, която гордо водеше своя народ към свобода и независимост и която бе превзела сърцето му. Каква сила има смъртта да го раздели от тази негова мечта? Никаква! Когато Бог е определил две души да се срещнат и дяволът да излезе не може да ги спре!
Затворникът не забеляза кога вратата на каютата се отвори и в нея влезе......една невиждана досега дама. Беше облечена в касива гръцка национална носия с везана риза и златотъкана фуста. Красивите и коси бяха прибрани и бяла кърпа не ги закриваше, а само подчертавеше великолепието им.
Георги стана на крака и очарован се поклони. Вглеждайки се той позна Ласкарина. Но тя сега не беше в традиционната си одежда със запретнати ръкави и препасани сабя и пищови. Сега беше ЖЕНА! Красива и обаятелна. Усмивка озари лицето на младежа.
Ласкарина обиколи младежа и впи като ножове черните си очи в неговите. Сякаш искаше да прогледне вътре в душата му.
- Е! – каза тя – Българино с българско име! Удобно е така, нали?! От високо да гледаш... От високо да мериш хората. Сега разбирам, че мините, които постави, не за Ибрахим, а за мен са били приготвени....- Ласкарина се задъха, но продължи – И аз като патка им налетях. Удобно е да провяваш великодушие...благородство! Разбира се! Та ти си БОГ! Ти можеш да си го позволиш.
Гневът започна да надделява силно в речта на гръцката героиня.
- Великодушие и благородство към всички прояви. Гърците спаси! Турците спаси! Към всички прояви милосърдие ....НО НЕ И КЪМ МЕН!
Ръката на Ласкарина звучно се стовари върху бузата на смаяния затворник. А беше доста силна и тежка ! Ласкарина преглътна напиращите емоции и продължи:
- Удоволствие е за теб да гледаш как се измъчвам. Как трябва бушуващи сили не само в моряците, но и в себе си да удържам. Миг не минава без да мисля за теб! Ставам и лягам и само твоят образ ме следва. А ти се ласкаеш от това и все по-навътре в “забранената зона” навлизаш! На какво не посегна?! Сега съм тук без сили и без надежда....
Сълзи изпълниха очите на Ласкарина. Тя извади малка дантелена кърпичка и ги избърса. След това с треперещи ръце хвана Георги за ризата и го придърпа към себе си. Устните и страстно се впиха в неговите. Прегръдка сплете телата им.....Ласкарина вече не мислеше. Тя беше в ръцете на своя любим, който също я обичаше и ......сякаш нито изминалия ден съществуваше, нито утрешния щеше да съществува за тях. Имаше го само СЕГА ....ТОЗИ МИГ!
Но той също свъши! Ласкарина се отдели от българина и вече със строг глас му каза:
- А сега произнасям присъдата си! Ако тази вечер не си тръгнеш за твоята земя, то утре ........Не! Не въжето ще те уплаши! Това го знам! Но преди да го преметнат на теб, същото това въже на моя врат ще го видиш! И не си мисли, че няма да го направя. Ще го направя, ЗА ДАТЕ ЗАБОЛИ! Както сега МЕН МЕ БОЛИ! За да разбереш и ти какво е болка. И с нея не бива да си играеш. Сама ще преметна въжето на врата си и след това Панайотис с голямо удоволствие ще те обеси.
Ласкарина направи няколко крачки и сълзи замениха гнева и.
- Върви си, Георги! – каза тя за пръв път наричайки го по име – Върви при своя народ! И на него помагай! Достатъчно помогна на чуждите. Ако има още един поне такъв като теб, твоят народ има право на своя църква, на свои училища и на своя свобода! Върви и му помагай!
Сълзите потекоха още по-слино от очите на Бубулина. Тя извади от пояса си кесия с монети и ги тикна насила в ръцете на българина.
- Вземи! Това са две хиляди лири! Ще трябват на твоите хора. Сигурно ще им трябват! И помни, че ако Бог не е с теб, ТО АЗ ЩЕ БЪДА! И ако един ден е писано ще се срещнем на Звездния остров. Там всеки от нас ще види делата си и ще се ......засрами от тях!
Георги прибра парите в пояса си и излезе от каютата. Прекоси палубата на “Агаманон” и скочи в малката лока, завързана за левия му борд. Загреба с веслата към брега, а на корабите на Ласкарина моряците приспуснаха флаговете в знак на почит!