автор: persian

Тъгите на Бьлгария

Долу Ньой!Един се вик разнася,
изтръгнат стон от български гърди.
Долу Ньой!Един се вик понася
и стига до далечните звезди!

И този вик ще екне във простора
догдето българи живеят тук,
да спомня на останалите хора
какво направи тежкият юмрук

на победителите наши зли,
на злобата им към един народ,
към неговите доблестни орли,
към порива му устремен и горд.

А този порив бе с могъща сила,
на свободата порив беше той,
защото за Родината си мила
един народ отиваше във бой!

За братята останали във робство
под тежкия ботуш на врагове,
които с дива ярост и свирепство
рушат свещени наши домове.

Рушат на българският род душата,
рушат това,което е създал,
откакто е отседнал на земята,
която Господ вечно му е дал!

Макар,че порива му укротиха
със груба сила и жесток диктат,
те вярата му силна не убиха,
че справедливост има в този свят.

Че идва някой по-прекрасен ден,
когато силно ще извика той,
от светла радост въодушевен:
-Хвала на Бога!Падна,падна Ньой!

28.11.1995 г.