автор: yossifova

Тихичко стъпвай,
когато
вее опияненият вятър
покрай мен –
неотронената,
дето все брои лудо листата.
Спри до мен
и не дишай.
Тишината е свята.
Тя е Олтарът,
Кръстът
и Богът
във душата ми.

Тихичко стъпвай.
Ронят се
сребърни истини
и посипват с позлата.
А земята е пурпурна
от страстта им.
И свята.
Спри до мен
и не дишай.
Аз съм Началото,
Краят
и Вселената
във душата ти.