автор: roza1

Ръцете й - зайчета треперещи
видяли в залеза заплаха.
Сърцето й - поддава от години
щом любовта по него мине.

Очите й - две езера дълбоки,
в които нежността се къпе.
Нозете й- олтари и молитви
едни приети, другите- нечути.

Върви накуцвайки от болка
в ръката стиснала ръкойка.
Ще жъне ръж, когато стигне
с мисълта за твойто име.

02.07.2009