автор: Ranobudniche

Ръцете ми са бисерна огърлица,
край шията ти нанизи извила,
очите ми - понякога плесница,
сега във твоите потъват - гръб превили.
Пресъхнали моретата до вчера -
от устните ти в гейзери извират.
Сънят ми неусетно във химера
превърна се. Тревите жадни в мен напират
да срещнат първи бликналото лято
от зной във дланите ти гладки,
да пият без насищане зората
от твоите дървета... Тътен, тиха ласка -
тежащи в плод обилен, са очите ти
и парят по нозете ми с иглички.
И в този танц (известно ми е) победители
не ще да има. Ала аз си го обичам.