автор: sheherezada

Нямах намерение да го убивам.Не.
Въпреки това наврях дулото на пистолета ми и го гръмнах.
В Упор.Без да трепна.
После с плавни движения се върнах назад и седнах на люлеещият се стол.
Почувствах оловна тежест слизаща все по надоло в гърлото ми,
задушавах се от себе си.
Мълчах.Обездвижена.Дишах все по хладнокръвно.
Тогава станах и го изнесох на ръце.
Върнах се отново на мястото си,
където се беше застоял мириса на убиец.
Бръкнах в джоба си и извадих писмото.
Писмото от Анабел, в което тя ме наричаше "Добрият човек с лошите намерения."
Сгънах пожълтелия лист и го прибрах обратно в джоба си.
Аз ли бях?Кой бях аз?Какво исках?
Тези въпроси се разхождаха като кръвожадни псета искащи просто отговор.
Реакция, достатъчна за засищане,
но отговор така и не намирах.
В главата ми се беше запечатала единствено физиономията на гладното куче,
което с влажни очи ме молеше да го пощадя.
Премръзнах от тишината, която като копринен шал,
ласкаво ме обсебваше и ме влудяваше.
Чувах само ромоленето на листата,
тацуващи прощален танц, в чест на смъртта.
Пред мен се зададоха цяла глутница от мършави,
неохранени псета, жадуващи за възмездие, което така и не получиха.
Всичките ги гръмнах.
Телата им като ненужни носни кърпички хвърчаха из въздуха,
който се бе пропил от миризмата на
пресен барут.
Аз ли бях?Кой бях аз?Какво исках?