автор: rosy88

“-Най-прекия път до сърцето ти?
- Усмивката.

-Най-лесният начин да те загубя?
- Излъжи ме!”

Не ми спестявай истините , Скъпи!
Отново ще се уча да обичам.
Земята би приела всички стъпки.
Защо ни е сред облаци да тичаме?
Защо да си измисляме Вселени
щом има свят във който да живеем?
Щом имам нерви и очи, и вени...
А ти- сърце. Аз знам. Ще оцелеем.

Не ти спестих лъжите си. Раних те.
Как средствата със цел да оправдая?
Сега си толкова далече скрита.
Телата ни са само в тази стая.
И тръгвам...след последната надежда,
че някъде в звездите си се скрила.
По белега ти аз ще те позная.
И дълго ще ти шепна: Мила, мила...