автор: lightgreen

Ще запчетам всеки един спомен в шишенца,
с аромата на зима, с аромата на лято,
с аромата на скъп и евтин парфюм.

Ще започна с юлското си слънце,
закачило се случайно по косите ми.
Безсънието и лудостта, умората в краката
и безсънието; аромата на трева,
случайно попаднала между моите дънки.
Споменът, започнал с думите:
"Добро ти утро, юлско слънце".

Ще си имам малко зима,
неизтупана още от старата ми шуба,
побелила тънко онази скъпоценна шапка.
Красива бях. И носих чужди ръкавици.
Зачервена, макар и без усмивка.
Един човек ще ме разроши и ще се засмеем,
наричала съм го любов.

Пролетта ще се покаже между много страници
с разкрачен почерк; между сума ти кафета,
изпити, за да бъдем будни и да се обичаме
в откраднатите мигове между музика и бързане,
във връзките като на кино,
в разделите, в липите, в драмите,
във виното с вкус на оцет и вода.

Есента ще бъде най-красива,
ухаеща все още на умиращи листа.
С несподелена лудост, с детска глупост,
някъде спотаена като нишки
из моите пролетни очи.
Глупавото беше: обещахме нов живот.
Глупавото беше: получихме желания живот.