автор: paris

Моя нежна мис, нощта
се разлива
в палаво мастилено
и не мога никак да заспя,
и не искам да звучи пресилено,
но в такава нощ ще бъде грях
да си тръгнеш. Остани при мене.
Преди да те срещна аз не БЯХ...
Не си тръгвай, мое вдъхновение.
Моя малка мис,
нощта
е мастилено разпятие на пътища.
На спасение от самота.
На сбогуване и на завръщания.
Може би, ако сега
ти си тръгнеш и ти кажа сбогом,
няма да намерим път назад.
Няма да намерим път към Бога.
Моя нежна мис ...