автор: iar

Дяволът не е толкова черен.
Само колата му е черна.
Ще поиска
парите или душата ви.

Който няма душа –
дава пари.
Който няма пари,
дава душата си...
Дяволът не е толкова черен.
Взема, каквото му дадете.
Взема, каквото може.
Понякога може
да ви вземе здравето.
Понякога може
да ви изпие кръвчицата...
Дяволът не е толкова черен.
Черна е само колата му.
Дяволите си играят с нас
на котка и мишка.
Дяволите си играят с нас
на прескочи кобила.
Тайно всеки ден се молим:
„Господи,
дано да ме прескочи дявола
и този път!
Господи,
достатъчно ли съм наведен?”
Колко ни е хубаво, господи!...
Птиците се броят на есен в небето.
Дяволите се броят през лятото
на върха на държавата.
„Колко дявола могат да се съберат
на върха на една държава?” –
ето го вечния философски въпрос.
Но дяволът не е толкова черен!
Само колата му е черна.
Дяволите се продават.
Всеки може да си купи дявол.
Купуването и продаването на дяволи
не е престъпление...
Да, дяволите идват от Ада
с добри намерения!
Това е,
дяволът не е толкова черен...
А колата му?
Колата му е държавна!