Изгреят ли в нощта звездите
в необятното притихнало небе,
до теб ще стигне песента ми
със повея на топли ветрове.
И ти ще си от обич озарена,
усмихната и мислеща за мен,
усещаща как мигът се ражда
във взаимност споделен.
Чудодейна сила бди над нас
и разпръсква всяка тъмнина.
Съдба велика ни е отредила
да бъдем химн на радостта.
Вървиме по пътека, в която
всеки милиметър е любов.
От сърцата ни извират думи,
за душите те са благослов.