| В меандрите на скритата ми памет (Елегия за Резово)
В памет на мама
Шуми реката. Страшно закъснях.
Превръща в жажда южния ми корен. Разгръщам сенки, търся край брега,
но отговор водите й не носят.
Прииждат. Те са в утрешния ден.
Изтеклите са глас под тетрапода.
В едничък миг пресичат се у мен:
“Дойдох си.
И съм твоя,
твоя,
твоя…”
А селото гнезди на стръмен склон.
На птичи мах нагоре е небето.
Морето е в нозете му. Христос
подвива крак с рибари за вечеря.
Пристига уморен и сяда тук.
Наоколо почти са му роднини.
И кръстове да искаш… Само луд
във погледа им птиците ще види.
Душите им са кръстни – бежанци –
и вярата – особена направа.
По мярка им е – още ги крепи –
за по-напряко ходят през жаравата.
А гларусът от рибата краде,
все тъй по навик лодките го пъдят.
Не се ядосва – вече векове
така кръстосват заедно по пътя.
Слънчасал е от жегата, ленив.
Поглежда ме, раздвижва маранята.
И чувам – вика. Името кънти.
Не моето,
а името на мама.
Момичето на плажа сипе смях
и още не познава страховете.
Ще мине време, после ще съм аз –
сега седеф събира, за да светя...
Реката е предишната река.
Под камъка следите се стопяват.
Сами ме водят стъпките натам
в меандрите на скритата ми памет.
18.06.2009
Публикувано от valka на 27.06.2009 @ 10:56:41
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"В меандрите на скритата ми памет" | Вход | 21 коментара (43 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: В меандрите на скритата ми памет от kasiana на 27.06.2009 @ 11:11:02 (Профил | Изпрати бележка) | Великолепно и вълнуващо, Силви!!!
Поклон пред паметта на майка ти!
Касиана |
]
Re: В меандрите на скритата ми памет от pastirka (prestizh@abv.bg) на 27.06.2009 @ 11:11:57 (Профил | Изпрати бележка) | " в меандрите на скритата" ти "памет" е толкова поетично, макар и тъжно, Лили!
А е така хубаво да си момиче, което "сипе смях/ и още не познава страховете"!.. |
]
Re: В меандрите на скритата ми памет от doktora на 27.06.2009 @ 11:19:13 (Профил | Изпрати бележка) | !!!...в меандрите на скритата ни памет е болката ни...на живите по мъртвите...роднини и поети...
Лили, душата ми скърби с твоята...за майките...благодаря ти, вълчице сребърна, за пречистващото преживяване в утринта...
и да ти прохладен денят...и светъл, мила...ти заслужаваш...
истина ти казвам.
() |
]
Re: В меандрите на скритата ми памет от HANS на 27.06.2009 @ 11:23:30 (Профил | Изпрати бележка) | Винаги ще се роди нещо добро, щом от паметта си
издълбаем най-скъпото.. Поздрави, Silver! |
]
Re: В меандрите на скритата ми памет от miri на 27.06.2009 @ 11:36:56 (Профил | Изпрати бележка) | Силно, силно ме развълнува твоят стих -истинска поезия, дълбочина, топлота и много чувственост! Поздрави! |
]
Re: В меандрите на скритата ми памет от mariq-desislava на 27.06.2009 @ 12:42:54 (Профил | Изпрати бележка) | Много е!
Други думи нямам. |
]
Re: В меандрите на скритата ми памет от gitchka_gramatikova на 27.06.2009 @ 13:25:50 (Профил | Изпрати бележка) | Прекланям се пред паметта на всички майки!
А аз благодаря за думата "меандър"! Не я бях чувала досега, а етимологичният й произход е много интересен.
Поздрави! :) |
Re: В меандрите на скритата ми памет от Silver Wolfess на 27.06.2009 @ 19:48:18 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Радвам се, че е било повод да потърсиш думичката, Гиче. Всяка нова дума, ново познание е богатство.
Поздрав! |
]
Re: В меандрите на скритата ми памет от Alisa (kremenska@abv.bg) на 28.06.2009 @ 12:47:35 (Профил | Изпрати бележка) | Прегръщам те и мълча... |
Re: В меандрите на скритата ми памет от Silver Wolfess на 28.06.2009 @ 18:42:19 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Благодаря, Яна! Мама почина преди 2 години, но сега дойде това стихотворение. Може би през тези 2 години е узрявало в мен. |
]
Re: В меандрите на скритата ми памет от regina на 28.06.2009 @ 18:55:27 (Профил | Изпрати бележка) | почетания, Лили!!!
това тук е едно от най-добрите ти неща!...завършено, цяло и истинско! |
]
Re: В меандрите на скритата ми памет от Yova на 28.06.2009 @ 18:59:08 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави, Лили!:)
Скъп спомен си скътала "в меандрите на скритата ми памет". |
]
Re: В меандрите на скритата ми памет от roza1 на 28.06.2009 @ 18:59:20 (Профил | Изпрати бележка) | Лили, има пътеки по които винаги ще се връщаме..
Понякога е тъжно..
Поздрави! |
]
Re: В меандрите на скритата ми памет от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 29.06.2009 @ 11:22:37 (Профил | Изпрати бележка) | Всички твои стихове са стойностни, Лили,
но това ме хваща за гърлото:
"Момичето на плажа сипе смях
и още не познава страховете.
Ще мине време, после ще съм аз –
сега седеф събира, за да светя..."
10Х
|
]
Re: В меандрите на скритата ми памет от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 29.06.2009 @ 15:52:49 (Профил | Изпрати бележка) | Чисто и тържествено е в паметта ти там, където са най-скипите за теб неща и хора. Може да са минало на практика, но в душевен смисъл те ни изграждат отвътре и определят и настояще, и бъдеще.
"сега седеф събира, за да светя..."
Така и с паметта. Твоята панет е и благодарност, и признание, и поклон, и космос. Кръстни души-бежанци и "вярата особена направа"...не знам защо си мисля за код такъв особен, който се предава във времето чрез кръвта сякаш и ни кара да съживяваме жаравата на спомените, да танцуваме нестинарския си танц, за да пречистим връзката си със световете или само когато сме го направили, да посягаме към иконата на майчиния образ, за да я пренесем през времето във вечността.
Може би трябваше просто да помълча и аз, но исках да обясня защо и как ме развълнува стихът ти необяснимо!
|
]
Re: В меандрите на скритата ми памет от mariniki на 29.06.2009 @ 20:55:17 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | Сами ме водят стъпките натам
в меандрите на скритата ми памет...
Лили...мила...разплака ме...невероятен стих... |
]
Re: В меандрите на скритата ми памет от aksioma (ilona@dir.bg) на 30.06.2009 @ 20:56:24 (Профил | Изпрати бележка) | "Момичето на плажа сипе смях
и още не познава страховете.
Ще мине време, после ще съм аз –
сега седеф събира, за да светя.."
красив и силен стих, Сребърна!
поздрав :) |
]
Re: В меандрите на скритата ми памет от LATINKA-ZLATNA на 30.06.2009 @ 20:59:34 (Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми, Сребърна!
Поздрави! |
]
Re: В меандрите на скритата ми памет от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 01.07.2009 @ 11:01:15 (Профил | Изпрати бележка) | Чудесен бисерен стих!
Това за Исус и рибарите най-ми хареса.
Исус не иде с гръм и фанфари, а тихо и топло в сърцата.
Седи при рибарите-един от тях... |
] | |