Лято мое, още незапочнало,
дълги многоточия проточило,
ти отмиваш зимните ми спомени
крили дъх под пролети оронени.
Лято мое, слънчобрани сребърни,
в меките ви сенки са погребани
моите несбъднати желания,
моите небликнали признания.
Лято мое - още недокоснато,
като утринно пране си проснало
белите ми, мокро-пророкувани
блянове - мечтани, несънувани.
Лято мое- тъжно, неизказано,
нАниза копнежи ще опазиш ли
в топлите си дипли теменужени –
да не сме си чужди на събуждане.