автор: valiordanov

Халосните патрони рекушират напразно.
Нека бойни уцелят целта поразена.
Аз не съм нито Дявол, не съм и и Ангел.
Защо като тартор избрали ссте мене?

Стихове пиша. Разголвам душата.
Всички знаят как тя от болка кърви.
Шекспир е казал: “Животът е театър…”,
а театърът къса се като конци…

Не съм кукловод, но конците ме стягат.
Живеем във време което боли.
Един град сега, това заслужава
да има сърце, а не да заспи.

Управници драпат за свойте лъжици,
с помия ги пълнят да бъдат добре…
А който се бори и е обичан
сега е низвергнат и чувства се зле.

От бича усетих остри камшици.
Писах за Тимон, а днес съм презрян.
Едно ще ви кажа - безкрайно обичам
сцената и за това съм днес там!