пред Сервантес на площад Испания
Заради теб Идалго пак дойдох,
и като статуя стоя вкопан,
заради теб от звездния метох,
избягах на мустанг неоседлан.
Заради тебе дважди Санчо!,
понеже ти повлече крак,
след твойто пончо от Ламанча,
света попих - зеница на моряк.
Такава свобода не съм очаквал,
такива прерии не съм мечтал,
сълзи такива не, не сам изплаквал,
а ти си все на тоз пиедестал.
Заради теб, Идалго, ще си ида,
там дето летните щурци скрибуцат,
където майка чака да ме види,
и впрягам коня в звездната каруца!
Милчо КИРИЛОВ
Плаца Испания, 2009-06-24 09:47 СЕТ