Понеже не побирах ветровете ти
в покоите на женската си същност-
оплетоха гласът ти във косите ми,
да ми шепти след всяка буря.
Понеже не побирах ветровете ти
в римите на кротките си стихове-
напълниха ми думите със пясък,
да тежат в живота кратък.
Понеже не допуснах ветровете ти
в очите си, за да не плачат -
разбиха камъка на гордостта ми
и стигнаха дълбокото в душата.
Понеже.... нямам място за омраза
и лятото обича да мечтая-
превърнах се във вятър, който тича
по гребен от вълни. За да обича.
23.06.2008