Разкажи ми едно свое "обичам те",
когато залеза развява кадифени пурпурни поли
и седнал на кръстопътя на вселените
един слънчоглед брои слънцата
и очите му плачат,че не му достигат очи
да гледа как се събличат сезоните
и че не умее да предсказва сърцата на бурите
по лунните камъни,
откраднати в хиляда и последната нощ,
когато приказките стъпват по огъня
и не искат да бъдат разказвани.
Разкажи ми едно свое " обичам те",
а аз ще се вдигна на пръсти
и ще целуна ъгълчето на устните му ,
докато като босонога измамница
опитвам да подменя дъха си с дъха му,
и да го затворя в кутия за сребърни спомени,
която държа точно под възглавницата си
при нишката от драконово сърце
и рецептата за малиново сладко.
Разкажи ми едно свое " обичам те"
( в онези късни часове, когато птиците ти дават гласа си,
за да им донесеш сълза от мъртъв огън) ,
но никога не ми го казвай,
защото искам хиляда и една нощи,
в които да си представям
как стоим на брега на реката , подслушваме скакалците,
и ти казваш :
Ще ти разкажа моето "обичам те" ,
защото е измислено за теб...
Но няма да ти го прошепна.
Нека броим до хиляда и три...