ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 925
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 925
 |  Ние, отдавна недосегаемите,
изхрачили белия си дроб
със стисната душà за гушата,
напомняме на вас,
преглътнато живите:
Запалете свещ,
прелейте чаша вино
за ония вече безименни,
чиято семпличка урна създаде
пътя за вашето щастие.
И ако не заради друго, поне
заради другите и против уроки
платете авансово този път всичките вноски,
които в минал живот на зелено разпродадохте.
Публикувано от valka на 21.06.2009 @ 20:54:23
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Една изпръхнала купчина" | Вход | 11 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Една изпръхнала купчина
от yd (whereareyouhiding@iaminmyself.org) на 20.07.2009 @ 20:38:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | Здравей Дъждовна,
Пак си точна словесно и емоционално, но много ядосана и много социална - ти си си ти и си пак, и отново си себе си. Което е прекрасно!
Но аз съм си по-мекушава :) Затова ще си позволя моята емоция по повод твоето тук.
Например:
"Ние, недосегаемите,
със стисната душà за гушата,
напомняме на измислено живите:
"Запалете свещ,
прелейте чаша вино
за безименните,
чиято урна създаде
пътя за щастието ни."
Ако не е нещо специално наречено,
то поне против уроки
платете авансово този път,
на нас, недосегаемите.
... със запалена свещ
... с преливане на вино
... с разпиляване на праха ни
|
Re: Една изпръхнала купчина
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 20.07.2009 @ 21:23:03
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Хм... Като изключим безкрайните компромиси със себе си и против себе си, макар тогава също съм била себе си – такъв ми е бил избора, винаги съм била себе си. В поезията също. Може би затова и се харесва на определени хора.
Да, наистина не съм мекушава – в оня смисъл твърдо не съм, но и ядосана не съм. Друго е чувството, но нека не се обяснявам като ученичка. Да ти кажа, много ти е хубава ‘версията’. Финалът й. Напомни ми един мой стар стих. Много обичен. Щях да ти го цитирам, но се въздържах. Но...
Но насила и прах не бива да се дава. Иначе и нея ще я попилеят без обич в Джендема, та и на никой друг свят, освен този, да не си намерим място.
Благодаря ти!
|
]
Re: Една изпръхнала купчина
от Nika на 04.07.2009 @ 21:52:59
(Профил | Изпрати бележка) | Щастие за всеки! Даром! И нека никой да не бъде пренебрегнат!
Горе-долу така звучеше, нали? Докато тичахме по склона
към месомелачката. Хе-хе... мацка. Къртиш мифки. |
Re: Една изпръхнала купчина
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 05.07.2009 @ 23:16:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ех, Ники... Любимата ти мисъл. Тъничкият проблем е, че на малцина е такава. Но май (на останалите) не е проблем.
Тооооочно така! И никой не ни е виновен, когато (освен търчането) слагаме и все по-тесни диаметри на процеждащите месото ни дупчици.
А ти, мацка, с една дума разбиваш фундаменти от бетон клас В40.
|
]
Re: Една изпръхнала купчина
от regina на 21.06.2009 @ 21:02:21
(Профил | Изпрати бележка) | да, бе...надявай се ти на такива разкоши - вина, свещи...
просто ще ни наринат в някой ъгъл...
и финита ла комедия.
аха.
http://www.youtube.com/watch?v=7p-raroFRp8 |
Re: Една изпръхнала купчина
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 22.06.2009 @ 14:26:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Наринат... Очарователна и дума, и перспектива!
:)
И очарователно точна.
Тя, пиесата, понякога само в нашите глави се разиграва, а в чуждите отдавна се режисира друга постановка. Абе комедия...
|
]
Re: Една изпръхнала купчина
от anonimapokrifoff на 21.06.2009 @ 21:05:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Настръхнах, Дъждовна! Танцуваш по оголени нерви! |
]
Re: Една изпръхнала купчина
от voda на 21.06.2009 @ 21:10:50
(Профил | Изпрати бележка) | Хуманен призив, но дали...
Поздрав! |
]
Re: Една изпръхнала купчина
от Alisa (kremenska@abv.bg) на 21.06.2009 @ 21:11:40
(Профил | Изпрати бележка) | Ах, урни,дробове, мъртвец...
Безотговорно))))
Животът е любим лъжец.
Обича порно))))) |
Re: Една изпръхнала купчина
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 22.06.2009 @ 14:42:05
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ах, госпожо, какъв безотговорно-несериозен коментар...
Хората тук плюят вътрешностите си, а тя се юрка и ми се кикоти!
:)
Всъщност, оспорвам част от поантата ти. Животът е перфиден воайор, но актьори-лъжци имаме честта да бъдем единствено ние. И именно затова той обожава да дръпне изневиделица будоарната завеса, точно когато сме свалили всичко. И дупе (гърло) да ти е яко, ако си приел своите или нечии други карнавални костюми за истински.
|
]
Re: Една изпръхнала купчина
от Alisa (kremenska@abv.bg) на 23.06.2009 @ 07:46:01
(Профил | Изпрати бележка) | Госпожо, ненавижда карнавали
и нафталинени костюми.
Със Вас се знаем, мисля че едва ли
на покер сядате със опосуми.
Храчете дроб. Не мога да съм кучка,
та затова импровизирам.
Но в името на всяка мерзка случка
с мерак и със любов Ви импонирам.
Налейте и на мен. Без лед обаче.
Не ми харесва блясък на кристали.
Госпожо, и във стих не ми се плаче.
Не шапката ме стяга, а сандалите. |
]
Re: Една изпръхнала купчина
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 23.06.2009 @ 12:20:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не само с двуутробните, госпожо...
Защото с булевардна суета
не мога да блъфирам. Да, тогава
тече от междувеждието ми ръжда –
разстреляна, надеждата се свлича
надолу, и надолу. И накрая
дробът ми се затлачва от токсини.
Повръщането му впоследствие ухае
на ацетон, и слуз, и влюбени бадеми...
Простете своеволието за напитката,
но ще я запазя в тайна. Вещерски прийоми.
За предястие, в наш стил – менче със билки.
Дали ще се отпусне от това
кожата на прангите, госпожо?
На дъното за филтър на калта –
ще диша със хриле една подкова...
|
]
Re: Една изпръхнала купчина
от templier (templierbg@yahoo.com) на 21.06.2009 @ 21:54:40
(Профил | Изпрати бележка) | | Да говориш на глухи и да отваряш очи на слепи и то на тези от "Оня" свят си е голямо геройство, ама ти нали си си по екстремните изживявания :)) Пускай душата и хващай лятото, че е кратко. * |
Re: Една изпръхнала купчина
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 22.06.2009 @ 14:47:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Нали знаеш, рицарко, че ние реално говорим на себе си, макар проклетата надежда наистина последна напуска кораба и героизмът ни като акт в нейна защита често омешва границите му с тези на глупостта...
О, хванала съм го здраво, защото по такива ‘зъбери’ се спускам, че à съм го изпуснала, à... И нищо, че е кратко. За зимата съм набелязала метални ‘котки’.
:)
|
]
Re: Една изпръхнала купчина
от mariq-desislava на 21.06.2009 @ 22:53:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Значи така къртиш сетивата и хоризонтално, и вертикално, че не ми остава друго, освен да те поздравя с нещо специално, ако позволиш: http://www.youtube.com/watch?v=mfHlA3fmJG0 |
Re: Една изпръхнала купчина
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 22.06.2009 @ 14:50:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Е, този път ти ме изкърти, М.-Д.! Много як, много любим стил...
Връщам мълчаливо жеста от сърце. С онова, същото.
http://www.youtube.com/watch?v=y3UeSiih63k
|
]
Re: Една изпръхнала купчина
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 22.06.2009 @ 07:00:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Поздравявам те за "преглътнато живите"! |
Re: Една изпръхнала купчина
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 22.06.2009 @ 14:54:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Реверанс към финото ти небце! Усетила си най-ситното, но и най-вкоравено зрънце...
Просто различни сетива, различни възможности за преглъщане, различни способности за оживяване.
|
]
Re: Една изпръхнала купчина
от Jiva на 27.06.2009 @ 11:43:22
(Профил | Изпрати бележка) | трудно се минава през стената между световете, но понякога нечутото крещи по-силно в съзнанието на нечулите...а изпръхналите купчинки са като къртичини, в които се разсяват младите треви...
поздрави, досягаща! |
Re: Една изпръхнала купчина
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 05.07.2009 @ 22:56:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Дали крещи, спорно е... Наситила съм се на думи, без кьораво припокритие. Което нечуто едва ли има значение, освен за тревичките. Което никак не е малко, по моему.
Усмивка специална, достигаща!
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
