автор: July_morning

Не тъгувай море есенно
за косите на летните вечери
и не сресвай ги в плитки от спомени,
остави ги така,
разпилени
по приливите при пълнолуние,
потопи ги в очите си тъмни
с ресници от мачти и фарове.

Недей изтрива лицето им пясъчно
в него бисерни миди се любят и раждат децата си.

Не тъгувай море есенно
за нозете си голи, безгрижни,
недей ги обува с минало,
нека стъпват боси и зимата
по опустелите плажове.
В следите им топли ще никнат маслини
за летни коктейли
и раковини ще ваят телата си

Не тъгувай море есенно!
Залюлей се, заспи и сънувай,
сънувай
до другото лято.