автор: aureliano

ръцете на Полина
са като забравена песен
под упоритата игла
звуците са лениви и
кръжат като прашинки
над нейната глава
сънливите очи очакват
този, който ще запали
в тях светлина
утрото на полина
продължава
сто милиарда години
и всичките тези години
аз чувам как се
полюшват гърдите й
и от дъха й се запотяват
стъклата в прозорците
и не ми е мъчно, че пътя ми
е тъй безкраен
в нейната кристална спалня
винаги е светло
познавам тези, които ще дочакат
и тези, които недочакали ще умрат
но и с едните и с другите ми е
еднакво скучно да вървя
обичам те за това, че твоето
очакване чака нещо, което
никога не може да се случи
пръстите на полина са като
канделабри в нощта
сълзите на полина са
безкраен ручей
на прага на нейната стая
нерешително пристъпва изгрева
УТРОТО НА ПОЛИНА ПРОДЪЛЖАВА
СТО МИЛИАРДА ГОДИНИ
_________
б. прев.- позволих си да преведа това парче на nautilus pompilius, щото адски ме кефи. За желаещите да се запознаят с тази банда: www.nautilus.ru