Разпилявам дъги
от водорасли и раци.
Избелвам тъми
на мрачни ненужни тъги.
Удавям шамандури
не понасям знаци!
Разпявам раковини
сънувайки риби
със златисти перца.
Захаросвам устни
с възторзи от лица,
Пришивам етикет
на поредната нощ
с списък на сова.
Изпращам я гола
и тя поема тъжна,
влажна и нова..
Заключена
от щипките на раците
страстта ме чакаше
до сутринта.
Дали да я спася!?
16.08.2004