автор: anonimapokrifoff

Отново поредна квартира
в навъсен и краен квартал.
Не аз, сякаш той ме намира,
пресреща ме зъл, недоспал.

Рибари с ръце неспокойни
на крак са, а още тъмни.
Запушват коварни пробойни
и дъвчат парливи псувни.

Ще плъзнат те лодките бели,
но рибата пак не кълве -
скариди и миди измрели
във ялово Черно море.

На сушата храчат мъжете
горчилка и кърпят деня.
Не хленчат: "На мен помогнете,
честта си за хляб ще сменя!"

Жените си сресват косите
и гледат се с кухи очи.
Децата ще хукнат немити,
в лицата им бедност личи.

А местната блудница фея -
бижуто а ла Фаберже,
мечтае самотна постеля
и мрази днес всички мъже.

Съседка в бита ми се рови
и с другата карти редят.
Но аз съм душа без окови
и мой е, и мой е светът!