автор: _katerina_

Морето тюркоазено заспива
окъпано от пурпурния блян
на Слънцето далечно и мистично
и от неговия последен слънчев плам.
Бриза летен песен нежна му запява
и с бащинска прегръдка го дарява.
Вълните бурни тъй успокоява-
шепти за стари времена
истории и славни, и забавни...

И ето блесва Лунната пътека,
в сребристи цветове искри
и вкупом прелестни Русалки
обграждат белия килим.

Пристига в свойта колесница
Велик и Мощен Посейдон
и призовава Луната за кралица
да седне с него на перления трон.

Дай и на мен море
от таз прегръдка нежна!
Дай и на мен частица
от таз любов безбрежна!
И както Посейдон Луната призовава
една любов и мен да обладава,
и моето сърце опиянено,
като от Слънце жарко заслепено
да изгори във гърло на Везувий!