автор: yossifova

„Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска!”

Христо Фотев


Казвал ли ти е някой, че в съня си се смееш
и онази трапчинка на вратлето ти
толкова нежно потреперва.
Обичам лекото повдигане на гърдите ти,
когато с дъха си те галя.
Обичам миглите ти да наблюдавам
и онази все още лека бръчка между веждите
как се свива и как се отпуска ритмично
между две щастливи усмивки.
Обичай ме заради теб самия –
колко си хубав, когато обичаш.
Колко си нежен, когато заспивам
щастлива и уморена на раменете ти.
Толкова светлина струи от лицето ти,
а меката топлина на ръцете ти
ме кара да се събуждам.
Обичам те сънен и топло притихнал,
когато по устните ми набъбват стихове.
Още по-хубав си, когато се събуждаш
и в очите ти цялата се откривам.
Обичам те!
Господи,
колко те искам
до мен да заспиваш
и да се събуждаш!


16.06.2009 г.