автор: lefty

Една сутрин осъзнах че не помня кой съм.
А бях ли някой или просто съществувах?
Вкопчен в мисълта за себе си,
танцувах валс с душата си.
Агония.

Мираж бе мойта идентичност.
Сънувана реалност.
В която съм и
не съм
герой
от приказка,
в която случащо е Нищото.


Измислица,
която струва време,нерви
и мечти.
Боли, когато
в себе си се вричаш
да приличаш
на истина и
същевременно лъжи
да изкушават с Дявола
очите ти.

Временно се лутам
в кошмарно ежедневие
от безизходица и отегчение.
Вбесен съм от самия себе си.
Умората ми тихо стене.
Аз ли съм или не съм?

Не помня кой сега съм.
Вчера е затворено пространство,
в което младостта погребах
с чувството на безнадежност.
А утре,
скрил съм там омразата,
че старостта е неизбежна.

Къде съм? Kой съм?
И съм ли?
Днес тук
пред себе си се търся,
дано да се намеря
не пръснат на частици,
а в цялост,
не с пречупени криле,
а в полет.

Дано...