автор: yossifova

Можеш ли с мен
да преминеш
по беззвездни
пътеки.
Можеш ли
да изпиеш
без остатък
отровата
на всекидневието ми.
Да ми държиш ръката
можеш ли,
когато
стискам яростно
камата
на безверието.
Когато
режа
безмилостно
мечтите си -
ще ми дадеш ли
нови.
Можеш ли.
Ще вървиш ли
с мен
по тротоара
на годините.
С мирис
на окосена трева
ще ме завиваш ли.
Топло и силно
рамо
за сънищата ми
имаш ли.
Вдигам
последна завеса.
Спектакълът свърши.
Ако ти си героят,
главният -
поклони се
на своята публика.
От първия
до последния ред
аз съм.
На бис си!