автор: hristam

В най-тъмното на мрака се извърна
косите си от змии да разреше.
Единствена от трите беше смъртна.
И най-жестоката от трите беше.

Понякога сънуваше градини
и себе си, когато бе момиче -
косите й се спускаха копринено
по тялото й, с нежност на кокиче.

Очите й...в тях славеи заспиваха,
изпрели обич с птичите си ноти.
Бе някога преди. Сега застиваха
под погледа й каменно животи.

Те всички я познаваха такава
и пазеха очите си със щитове.
А тя сънуваше наяве славеи.
И влюбено ги гледаше. В очите.